19 feb 2012, 18:34

Видение...

  Prosa
1.5K 0 12

... Отпуснах тялото си на леглото. Денят беше изтощителен. Клепачите ми тежаха. Неволно кръстосах ръце. С върховете на пръстите си докосвах раменете. Усмихнах се на позата, която бях заела. Представих си египетски фараон, държащ в ръцете си бич и жезъл. Често фантазията ми работеше повече и от действащите сънища.
Бързо ме грабна сънят... Отворих очи.
Огледалото пред мен се движеше като полъха на вятъра върху вода. Очите ми изглеждаха страшни. Нямах зеници, но виждах и през огледалото. Свят, чист като сълза. Разкъсвах с поглед прозрачната материя на огледалото. В дълбините на тази чистота витаеха пламъци. Тела изгаряха, а ужасяващи звуци нараняваха слуха и душата ми. Протегнах ръка към огледалото. От другата страна нечия ръка ме хвана. Държах я здраво. Издърпах товара към себе си. Това бях аз. Не се изплаших. Моята същност предизвикваше интерес. Без очи се наблюдавахме. Тишина. Сърцето ми блъскаше в гърдите.
Силна светлина предизвика разстояние между двете ми аз. Остър звук ме накара да затворя очните си кухини. Когато ги отворих, се намирах в банята с протегната ръка към огледалото. Ще спася ли себе си, или ще изгоря в пламъците?
От мен зависи...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елeна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...