19 февр. 2012 г., 18:34

Видение...

1.4K 0 12

... Отпуснах тялото си на леглото. Денят беше изтощителен. Клепачите ми тежаха. Неволно кръстосах ръце. С върховете на пръстите си докосвах раменете. Усмихнах се на позата, която бях заела. Представих си египетски фараон, държащ в ръцете си бич и жезъл. Често фантазията ми работеше повече и от действащите сънища.
Бързо ме грабна сънят... Отворих очи.
Огледалото пред мен се движеше като полъха на вятъра върху вода. Очите ми изглеждаха страшни. Нямах зеници, но виждах и през огледалото. Свят, чист като сълза. Разкъсвах с поглед прозрачната материя на огледалото. В дълбините на тази чистота витаеха пламъци. Тела изгаряха, а ужасяващи звуци нараняваха слуха и душата ми. Протегнах ръка към огледалото. От другата страна нечия ръка ме хвана. Държах я здраво. Издърпах товара към себе си. Това бях аз. Не се изплаших. Моята същност предизвикваше интерес. Без очи се наблюдавахме. Тишина. Сърцето ми блъскаше в гърдите.
Силна светлина предизвика разстояние между двете ми аз. Остър звук ме накара да затворя очните си кухини. Когато ги отворих, се намирах в банята с протегната ръка към огледалото. Ще спася ли себе си, или ще изгоря в пламъците?
От мен зависи...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елeна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...