18 ene 2019, 4:41

Видението

  Prosa » Relatos
1.3K 0 0
1 мин за четене

Всички знаем – животът е само един, но въпреки това вярваме, че има дори живот след смъртта. Дали това наистина е така, не зная, но помня онзи ден преди няколко години. Бях сам в къщи, полубуден, когато получих видение, тъкмо си бях легнал, спеше ми се, но лампите светеха. Внезапно пред очите си виждах годината 2029, едно събитие което все едно се случваше на момента. Възкръсна мъртвец от гроба и дойде от оня свят за да каже какво е там. Никой не вярваше, че той е мъртвец, но когато полицията провери самоличността му се установи, че въпросният човек е починал на 4 май 1904 г., как е възможно? Ето как, видях учен дето инжектираше розова течност в бедрото на мъртвец и всичко това пред очите ми и така стана ясно. Откри се временен начин за връщане отново към живота. Човекът живя 14 дни и пак умря. Медицината не вярваше на това, дори когато го видя с очите си рече, че е било постановка, понеже било невъзможно. Така звучи на кратко видението, но между него има много други детайли. Изведнъж се стреснах и видях, че сестра ми се е върнала от ресторанта в който по-рано беше, питаше ме защо съм гледал в една точка в стената на стаята с широко отворени очи. Е, не си спомням да съм гледал точно така, спомням си само това събитие като 8 часа, а бяха минали само 8 минути. Не го споделих дори с нея, казах че просто много ми се е спало. Сега се питам възможно ли е да се случи това реално, някакъв знак от бог ли е, точно аз ли трябваше да видя това сякаш се случваше на момента и много други въпроси или просто наистина съм имал нужда от сън. Е, ако това се случи, помнете моето име. Казват, че животът е бил само един.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Бодуров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...