18 nov 2008, 17:05

Вик към Съдбата 

  Prosa » Relatos
772 1 3
1 мин за четене
Пропих се. Пропих се и изгубих всичко. Семейството си, приятелите, работата и дори дома си. Стоя тук до тази полуразрушена ограда и не знам на къде да поема...
Преди две години бях съвсем нормално двадесет годишно момче. Имах си приятелка, добри приятели, и хубава работа.
Но този пуст алкохол... та аз преди не бях близвал нищо подобно. Работех в една много голяма фирма. Плащаха ми достатъчно, за да мога да издържам момичето си,ама пуста главо! Бий се сега. С приятелите от службата често ходехме на кръчма след работно време. И аз понеже съм си балама тичах след тях. Започнах да се прибирам късно през нощите, а жената се притесняваше. Чакаше ме понякога до сутринта. Намирах я заспала на дивана, завита с тънко одеяло... А аз глупака я обиждах! И защо? Защото приятелите ми ругаеха жените си.
Тя с право ме напусна. Събра си багажа и ми тръшна врата пред очите. Аз стоях като вцепенен. Отчаях се, но вместо да се осъзная взех още повече да пия. Пропилях всичко - заплатата, и спестените пари и ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??