Вик към Съдбата
1 min reading
Пропих се. Пропих се и изгубих всичко. Семейството си, приятелите, работата и дори дома си. Стоя тук до тази полуразрушена ограда и не знам на къде да поема...
Преди две години бях съвсем нормално двадесет годишно момче. Имах си приятелка, добри приятели, и хубава работа.
Но този пуст алкохол... та аз преди не бях близвал нищо подобно. Работех в една много голяма фирма. Плащаха ми достатъчно, за да мога да издържам момичето си,ама пуста главо! Бий се сега. С приятелите от службата често ходехме на кръчма след работно време. И аз понеже съм си балама тичах след тях. Започнах да се прибирам късно през нощите, а жената се притесняваше. Чакаше ме понякога до сутринта. Намирах я заспала на дивана, завита с тънко одеяло... А аз глупака я обиждах! И защо? Защото приятелите ми ругаеха жените си.
Тя с право ме напусна. Събра си багажа и ми тръшна врата пред очите. Аз стоях като вцепенен. Отчаях се, но вместо да се осъзная взех още повече да пия. Пропилях всичко - заплатата, и спестените пари и тези, които родителите ми даваха, заемите на съседите. Всичко. ходех по кръчмите и се наливах с алкохол. На работа често се явявах замаян, замаян, дори понякога си поспивах върху бюрото... Докато шефът не ме видя един ден. Надвеси се над ме, хвана ме за ризата и ме изгони като мръсно коте на улицата.
После аз, нали съм съм си глупак, отидох и се увиснах на раменете на бедните ми родители. Те ме приеха с присъща семейна топлота и разбиране. Но аз продължавах и продължавах да пия.
Останах сам. Мислех,че по-лошо не може да стане, но не! Тогава дойдоха данъчните. Взеха да ме съдят за неплатени сметки.
... И ми взеха жилището.
Сега съм напълно сам. Без дом, семейство, приятелка и приятели - напълно сам.
Сега осъзнавам какво съм притежавал и колко много съм загубил. Стоя си с куфара в ръка и не зная на къде да поема. Защо животът всичко ми отне? Защо ми взе радостта?
Преди две години бях съвсем нормално двадесет годишно момче. Имах си приятелка, добри приятели, и хубава работа.
Но този пуст алкохол... та аз преди не бях близвал нищо подобно. Работех в една много голяма фирма. Плащаха ми достатъчно, за да мога да издържам момичето си,ама пуста главо! Бий се сега. С приятелите от службата често ходехме на кръчма след работно време. И аз понеже съм си балама тичах след тях. Започнах да се прибирам късно през нощите, а жената се притесняваше. Чакаше ме понякога до сутринта. Намирах я заспала на дивана, завита с тънко одеяло... А аз глупака я обиждах! И защо? Защото приятелите ми ругаеха жените си.
Тя с право ме напусна. Събра си багажа и ми тръшна врата пред очите. Аз стоях като вцепенен. Отчаях се, но вместо да се осъзная взех още повече да пия. Пропилях всичко - заплатата, и спестените пари и тези, които родителите ми даваха, заемите на съседите. Всичко. ходех по кръчмите и се наливах с алкохол. На работа често се явявах замаян, замаян, дори понякога си поспивах върху бюрото... Докато шефът не ме видя един ден. Надвеси се над ме, хвана ме за ризата и ме изгони като мръсно коте на улицата.
После аз, нали съм съм си глупак, отидох и се увиснах на раменете на бедните ми родители. Те ме приеха с присъща семейна топлота и разбиране. Но аз продължавах и продължавах да пия.
Останах сам. Мислех,че по-лошо не може да стане, но не! Тогава дойдоха данъчните. Взеха да ме съдят за неплатени сметки.
... И ми взеха жилището.
Сега съм напълно сам. Без дом, семейство, приятелка и приятели - напълно сам.
Сега осъзнавам какво съм притежавал и колко много съм загубил. Стоя си с куфара в ръка и не зная на къде да поема. Защо животът всичко ми отне? Защо ми взе радостта?
© Вили All rights reserved.
