Вик към Съдбата
1 мин за четене
Пропих се. Пропих се и изгубих всичко. Семейството си, приятелите, работата и дори дома си. Стоя тук до тази полуразрушена ограда и не знам на къде да поема...
Преди две години бях съвсем нормално двадесет годишно момче. Имах си приятелка, добри приятели, и хубава работа.
Но този пуст алкохол... та аз преди не бях близвал нищо подобно. Работех в една много голяма фирма. Плащаха ми достатъчно, за да мога да издържам момичето си,ама пуста главо! Бий се сега. С приятелите от службата често ходехме на кръчма след работно време. И аз понеже съм си балама тичах след тях. Започнах да се прибирам късно през нощите, а жената се притесняваше. Чакаше ме понякога до сутринта. Намирах я заспала на дивана, завита с тънко одеяло... А аз глупака я обиждах! И защо? Защото приятелите ми ругаеха жените си.
Тя с право ме напусна. Събра си багажа и ми тръшна врата пред очите. Аз стоях като вцепенен. Отчаях се, но вместо да се осъзная взех още повече да пия. Пропилях всичко - заплатата, и спестените пари и тези, които родителите ми даваха, заемите на съседите. Всичко. ходех по кръчмите и се наливах с алкохол. На работа често се явявах замаян, замаян, дори понякога си поспивах върху бюрото... Докато шефът не ме видя един ден. Надвеси се над ме, хвана ме за ризата и ме изгони като мръсно коте на улицата.
После аз, нали съм съм си глупак, отидох и се увиснах на раменете на бедните ми родители. Те ме приеха с присъща семейна топлота и разбиране. Но аз продължавах и продължавах да пия.
Останах сам. Мислех,че по-лошо не може да стане, но не! Тогава дойдоха данъчните. Взеха да ме съдят за неплатени сметки.
... И ми взеха жилището.
Сега съм напълно сам. Без дом, семейство, приятелка и приятели - напълно сам.
Сега осъзнавам какво съм притежавал и колко много съм загубил. Стоя си с куфара в ръка и не зная на къде да поема. Защо животът всичко ми отне? Защо ми взе радостта?
Преди две години бях съвсем нормално двадесет годишно момче. Имах си приятелка, добри приятели, и хубава работа.
Но този пуст алкохол... та аз преди не бях близвал нищо подобно. Работех в една много голяма фирма. Плащаха ми достатъчно, за да мога да издържам момичето си,ама пуста главо! Бий се сега. С приятелите от службата често ходехме на кръчма след работно време. И аз понеже съм си балама тичах след тях. Започнах да се прибирам късно през нощите, а жената се притесняваше. Чакаше ме понякога до сутринта. Намирах я заспала на дивана, завита с тънко одеяло... А аз глупака я обиждах! И защо? Защото приятелите ми ругаеха жените си.
Тя с право ме напусна. Събра си багажа и ми тръшна врата пред очите. Аз стоях като вцепенен. Отчаях се, но вместо да се осъзная взех още повече да пия. Пропилях всичко - заплатата, и спестените пари и тези, които родителите ми даваха, заемите на съседите. Всичко. ходех по кръчмите и се наливах с алкохол. На работа често се явявах замаян, замаян, дори понякога си поспивах върху бюрото... Докато шефът не ме видя един ден. Надвеси се над ме, хвана ме за ризата и ме изгони като мръсно коте на улицата.
После аз, нали съм съм си глупак, отидох и се увиснах на раменете на бедните ми родители. Те ме приеха с присъща семейна топлота и разбиране. Но аз продължавах и продължавах да пия.
Останах сам. Мислех,че по-лошо не може да стане, но не! Тогава дойдоха данъчните. Взеха да ме съдят за неплатени сметки.
... И ми взеха жилището.
Сега съм напълно сам. Без дом, семейство, приятелка и приятели - напълно сам.
Сега осъзнавам какво съм притежавал и колко много съм загубил. Стоя си с куфара в ръка и не зная на къде да поема. Защо животът всичко ми отне? Защо ми взе радостта?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вили Всички права запазени
