27 abr 2022, 10:10  

Винаги

  Prosa » Relatos
543 1 1
1 мин за четене

Отворил съм тефтерчето на Левски, докато влакът се носи по железните пътища на републиката, за която Апостола така силно мечтае и вярва, че един ден ще я има - "чиста и свята". Взел съм го със себе си, защото обещах да го покажа на младите хора от 10-ти клас.

Взирам се в почерка на най-достойния българин. Попивам за пореден път всичко написано от ръката му. Опитвам се да си го представя как прегърбен на някое трикрако столче пише тези толкова лични редове:

"Току-що се яви зората. В един прекрасен майски ден. Излязох аз из одаята душевно много сокрушен. Но где, към кого да тръгна? Кой може да ме утеши? Към кой мъдрец да се обърна със съвет да ми се яви?..."

С периферното си зрение виждам как някой спира до мен. После чувам бодър глас на пушач:

- Добро утро! Карти и билети за проверка.

Вдигам очи от страниците на Agenda-та и виждам пред себе си кондукторът - усмихнат мъж на средна възраст. Прави ми впечатление, че е с шапка. Отдавна не бях засичал колегите му да носят тази явно важна част от униформата си. А може би дори не са длъжни и той просто го прави по навик. Не знам.

Поставям на седалката тефтерчето, за да му дам билета си. Той го проверява механично и ми подарява служебна усмивка за "приятно пътуване". Преди да продължи поглежда към лежащата на седалката ми светиня. Спира се за миг и сваля фуражката си в знак на уважение. Поглежда ме и казва:

- Трябва винаги да го помним! Винаги!

След това слага отново фуражката на главата си и продължава към другия вагон.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илия Михайлов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...