27 апр. 2022 г., 10:10  

Винаги

551 1 1
1 мин за четене

Отворил съм тефтерчето на Левски, докато влакът се носи по железните пътища на републиката, за която Апостола така силно мечтае и вярва, че един ден ще я има - "чиста и свята". Взел съм го със себе си, защото обещах да го покажа на младите хора от 10-ти клас.

Взирам се в почерка на най-достойния българин. Попивам за пореден път всичко написано от ръката му. Опитвам се да си го представя как прегърбен на някое трикрако столче пише тези толкова лични редове:

"Току-що се яви зората. В един прекрасен майски ден. Излязох аз из одаята душевно много сокрушен. Но где, към кого да тръгна? Кой може да ме утеши? Към кой мъдрец да се обърна със съвет да ми се яви?..."

С периферното си зрение виждам как някой спира до мен. После чувам бодър глас на пушач:

- Добро утро! Карти и билети за проверка.

Вдигам очи от страниците на Agenda-та и виждам пред себе си кондукторът - усмихнат мъж на средна възраст. Прави ми впечатление, че е с шапка. Отдавна не бях засичал колегите му да носят тази явно важна част от униформата си. А може би дори не са длъжни и той просто го прави по навик. Не знам.

Поставям на седалката тефтерчето, за да му дам билета си. Той го проверява механично и ми подарява служебна усмивка за "приятно пътуване". Преди да продължи поглежда към лежащата на седалката ми светиня. Спира се за миг и сваля фуражката си в знак на уважение. Поглежда ме и казва:

- Трябва винаги да го помним! Винаги!

След това слага отново фуражката на главата си и продължава към другия вагон.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илия Михайлов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...