Заради пороя не идваха пациенти. Бабите и дядовците от селото изчакваха времето да се оправи. Личният лекар Кирил Коцев се беше заел да отхвърли малко документална работа. Смяташе до един час да затвори кабинета и да се прибере в дома си. Щеше да си налее бира и да почете книга, и да си легне рано, за да се наспи хубаво. Стрелна поглед към прозореца. Улицата се беше превърнала в река. Дърветата се огъваха под поривите на вятъра. Небето беше натежало от сиви облаци.
– Няма нищо по-хубаво от лошото време – подсмихна се той, мечтаейки да почивка, и изключи компютъра си. Нямаше смисъл повече да се размотава тук. Тъкмо когато облече якето си и взе чадъра, в далечината забуча мощен двигател. Скоро се появи пикап. Заради дъжда фаровете му приличаха на сияйни ореоли.
Пикапът спря отпред и от него излязоха двама мъже. Кирил ги разпозна веднага – това бяха собствениците на фирмата за добив на инертен материал. Свестни хора, неведнъж бяха правили дарения за различни каузи.
Единият изтича до врата ...