Нейният живот беше монотонен и еднообразен. Трябваше да промени нещо в него. Беше й писнало от неразбиране, недомлъвки и тихи... скандали. Защото в крайна сметка я упрекваха за всичко, което било или не било, трябвало да се случи.
А работата - не я плашеше. Тя беше и мъжът, и жената в къщи, защото съпругът й беше дълго време в командировки. И дълго време се е заблуждавала, че уж всичко върви, докато не се стовари с цялата си тежест неприятната история с... роднините. Тогава тя за пореден път бе безкрайно огорчена. Не беше виновна за всичко, което се случваше. Раздаваше се за околните пряко физическите си възможности. И в замяна получи безкрайните упреци, че никога нищо не е правила, само гледала собствения си интерес. И не само от роднините, а и от собствения си съпруг. Онзи, когото обичаше, боготвореше. От тогава нещо в нея се пречупи. Беше разочарована - от себе си, затова, че винаги скланяше глава и не скършваше думата му на две. И от родата, че успяха да внедрят собствените си егои ...