Вирус, а не лично отношение
Нали ги знаете онези умопобъркващи чревни вируси - имате чувството, че в стомаха ви е заврян миксер на бързи обороти, а живота ви за около 48 часа се изнася в най-подходящото за целта санитарно помещение. Та и мен ме беше пипнал един такъв. Със страшна сила! Така бях свикнала с вида на теракотените плочки в банята, та забравих, че в света навън съществуват птички и пчелички. И точно в разгара на епидемията ме споходиха мили гости. В около 45 % от разказите неочакваните развръзки начеват с някакъв звън. В моя случай звънецът на входната врата така ме стресна, че за малко да се удавя с каквото там ми излизаше от устата. Звънът беше силен, настоятелен и не спираше, така че се повлякох към вратата като жаба с ампутирани крайници. Замътения ми мозък регистрира присъствието на свекъра и свекърва ми, но тъй като те по принцип ни гостуват много рядко, въобще не можах да осмисля какво търсят точно те - точно тук и само гледах умно-умно. Съдейки по широката крачка назад, явно видът ми доста ги е стъписал. Аз лично се бях примирила, че съм зелена като марсианец и с очи като средно големи супени чинии, но май не се радвах на голям успех. Та както и да е... Какво разправях?... А, да. Тъкмо отворих уста за гостоприемен поздрав, когато усетих, че стомашното ми съдържание напира да изригне из нея като вулканична лава. Затова само отчаяно махнах с ръка и запреплитах крака към банята. След минутка, когато поуспокоена, тръгнах да прибера сащисаните хорица, ушите ми дочуха настъпателното мърморене на свекърва ми:
-Казах ли ти аз да се обадим предварително? А? Казах ти!!! Ама ти - не - изненада!!! Снахата така се изненада, че като ни видя и почна да повръща!!!
И до ден днешен не мога да я убедя жената, че беше вирус, а не лично отношение!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Невяна Калчева Todos los derechos reservados
