Нали ги знаете онези умопобъркващи чревни вируси - имате чувството, че в стомаха ви е заврян миксер на бързи обороти, а живота ви за около 48 часа се изнася в най-подходящото за целта санитарно помещение. Та и мен ме беше пипнал един такъв. Със страшна сила! Така бях свикнала с вида на теракотените плочки в банята, та забравих, че в света навън съществуват птички и пчелички. И точно в разгара на епидемията ме споходиха мили гости. В около 45 % от разказите неочакваните развръзки начеват с някакъв звън. В моя случай звънецът на входната врата така ме стресна, че за малко да се удавя с каквото там ми излизаше от устата. Звънът беше силен, настоятелен и не спираше, така че се повлякох към вратата като жаба с ампутирани крайници. Замътения ми мозък регистрира присъствието на свекъра и свекърва ми, но тъй като те по принцип ни гостуват много рядко, въобще не можах да осмисля какво търсят точно те - точно тук и само гледах умно-умно. Съдейки по широката крачка назад, явно видът ми доста ги е ...