13 may 2007, 20:16

Влюбвал ли си се? 

  Prosa
1937 0 6
2 мин за четене

Влюбвал ли си се? Влюбвал ли си се истински? Така че дори да не те интересува, че този, който обичаш, е с друг? Да не те интересува, че няма да си единствен в неговия живот и все пак да го искаш? Влюбвал ли си се така силно, че дори светът да се срутва, ти да не забелязваш? Влюбвал ли си се толкова силно, че да забравиш за всичко и всички, да живееш само за някого, който дори не е единствено твой?
Аз се влюбих така... в теб! Звучи глупаво, по детски наивно, но не мога да лъжа самата себе си. Всеки път щом те погледна и имам чувството, че те познавам от някой предишен живот. Всеки път, когато погледна очите ти и разбирам всичко, за което мислиш, всичко, за което мечтаеш. Толкова силно съм се влюбила в теб, че съм разучила всяко едно твое действие, всеки един малък или голям жест. До толкова съм влюбена в теб, че дори знам кога какво ще кажеш, кога какво мислиш... дори защо правиш всяко едно нещо.
Макар сега да не си само мой, това дори не ме наранява. Да, заслепена съм до несвяст от любовта, която изпитвам към теб и тя ме кара да виждам само хубавите ти черти. Когато те виждам с нея дори не страдам... вече. Защото като малките деца чета в погледа ти, че към мен също изпитваш нещо силно, нещо истинско. Вярвам ти, защото не ме заливаш с напразни обещания, вярвам ти, защото винаги, откакто те познавам, ти ми казваш истината и не скриваш нищо. Знам, че я обичаш, знам, че от твърде дълго сте заедно, за да захвърлиш с лека ръка цялата ви връзка, та дори и за мен. Не, не мисли, че се подценявам. Напротив, аз знам колко струвам, но знам и защо толкова много те обичам... Заради самият теб. Обичам това, че въпреки всичко, което си постигнал, знаеш кой си и от къде си тръгнал. Влюбих се в теб от далече... От първия миг, в който те видях знаех, че някой ден ще бъдем заедно... Всички ми се смеят... и никoй не вярваше дори, че някой ден ще те познавам... Всички смятаха, че малкото момиче ще остане влюбено завинаги в своята мечта... и  така без реализация тя ще се загуби някъде във времето, но... не... всеки път, щом погледна в очите ти, виждам, че не съм просто поредната. И ти го усещаш, нали? Знаеш, че има нещо, което ни свързва...
Мога да ти се изповядвам цял живот, мога да повтарям винаги и на всеки колко влюбена съм в теб и колко много значиш ти за мен. Но едва ли има смисъл от това... Едва ли има смисъл дори да казвам всичко това на теб... Защото това, което чувствам с душата и сърцето си... То ме кара да вярвам в теб и в любовта, която е обхванала цялата ми същност. Благодаря за това, че си самият
ти... и затова, че мога да погледна в очите ти и да си помисля каква щастливка съм да те познавам!

© Ааа Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря Катенце.Радвам се,че разказът ми ти харесва!
  • Страхотно е....изпълнено е с толкова емоция!!!Аз самата много добре познавам това чувство....и аз като теб си мисля че една такава любов въпреки всичко си заслужава!!!Поздравления за хубавия ти разказ!!!
  • Хубаво е да си влюбен,нали?!Благодаря ти за хубавия коментар Йоанна!
  • Нямам думи...точно така се чувствам вмомента...все едно си видяла сърцето ми в огледало...Много е красиво!Много!6!
  • Благодаря!
  • супер е
Propuestas
: ??:??