Вран

                                                                   ВРАН

         Нощта настъпва след забързания ден, за да го последва с нежни ласки. Хората забавят своя ход обременен. Покоят идва - зове го непрогледният и тайнствен мрак. Тъмата се приплъзва към заспалия и монотонен свят. Човекът се отдръпва -  сякаш поразен, невиждащ светлината в мрака.

         Смъртта в чернилката витае, душата сляпа е - това е...  И  разумът се гуши в своя блян, от слънцето недоогрян.                                                            

         Лампата огрява плахото лице, присвито нейде до туптящото сърце. А то търси и не спира - знанието на вечността, красотата на нощта...

         Месецът, низвергнат от деня, напуска царството на сладостта. Нейде прозвучава мощен клаксон на кола и почва се наново старата игра...