9.12.2013 г., 11:07

Вран

628 0 0

                                                                   ВРАН

 

         Нощта настъпва след забързания ден, за да го последва с нежни ласки. Хората забавят своя ход обременен. Покоят идва - зове го непрогледният и тайнствен мрак. Тъмата се приплъзва към заспалия и монотонен свят. Човекът се отдръпва -  сякаш поразен, невиждащ светлината в мрака.

         Смъртта в чернилката витае, душата сляпа е - това е...  И  разумът се гуши в своя блян, от слънцето недоогрян.                                                            

         Лампата огрява плахото лице, присвито нейде до туптящото сърце. А то търси и не спира - знанието на вечността, красотата на нощта...

         Месецът, низвергнат от деня, напуска царството на сладостта. Нейде прозвучава мощен клаксон на кола и почва се наново старата игра...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тодор Язовалийски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...