Dec 9, 2013, 11:07 AM

Вран

625 0 0

                                                                   ВРАН

 

         Нощта настъпва след забързания ден, за да го последва с нежни ласки. Хората забавят своя ход обременен. Покоят идва - зове го непрогледният и тайнствен мрак. Тъмата се приплъзва към заспалия и монотонен свят. Човекът се отдръпва -  сякаш поразен, невиждащ светлината в мрака.

         Смъртта в чернилката витае, душата сляпа е - това е...  И  разумът се гуши в своя блян, от слънцето недоогрян.                                                            

         Лампата огрява плахото лице, присвито нейде до туптящото сърце. А то търси и не спира - знанието на вечността, красотата на нощта...

         Месецът, низвергнат от деня, напуска царството на сладостта. Нейде прозвучава мощен клаксон на кола и почва се наново старата игра...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тодор Язовалийски All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...