5 oct 2007, 12:06

Вратата към мен...

  Prosa
1.2K 0 3

... Вратата се отвори, усетих тежките му стъпки по дървения под. Беше тъмно и когато се обърнах, видях само силуета му. Приближи се към мен и ме прегърна. След това устните ми се докоснаха с неговите! Отдръпнах се и Той ми рече:

- Щом няма да си моя, по-добре да умра!
И изведнъж изстрел се разнесе из стаята и се строполи на земята! Последното, което успя да ми каже, бе:

- Обичам те! Не ме забравяй!
И чак тогава осъзнах колко много всъщност значи за мен!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви много! Мисля че вече знам как ще е името вече!!!!
  • "Изстрел в целта"
    или "Вратата към мен"-звучи много жестоко,но аз бих Го Избрала,подчертава силата на акта, драматизма. Ти си решаваш, аз само добавих асоциации
  • оооооо.........горкото момиче не ми се мисли как ще живее с вината за напред.....харесва ми разказа имаш 6 от мен
    а за заглавие..."Той дойде,за да си отиде за винаги " или "Да се осъзнаеш след края "

Selección del editor

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...