Вратата към мен...
... Вратата се отвори, усетих тежките му стъпки по дървения под. Беше тъмно и когато се обърнах, видях само силуета му. Приближи се към мен и ме прегърна. След това устните ми се докоснаха с неговите! Отдръпнах се и Той ми рече:
- Щом няма да си моя, по-добре да умра!
И изведнъж изстрел се разнесе из стаята и се строполи на земята! Последното, което успя да ми каже, бе:
- Обичам те! Не ме забравяй!
И чак тогава осъзнах колко много всъщност значи за мен!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Георгиева Всички права запазени
