8 jun 2018, 6:39

Време за ракийка и салатка

  Prosa » De humor
1.2K 6 34
2 мин за четене

Със законовите заплахи и рекетиране, с пренебрежението към мнението на народа, с циничното корумпиране и откровения чадър над крадците, управляващите за пореден път ни сервираха специалитета на заведението "Ние можем".

Държавата обърн лице към гражданина и той закрещя от ужас. Видя лицето на демокрацията. А тя досега ни даде демократи, само демократи и нищо повече от демократи. Демокрация  като постоянна маска - маската на хора, които могат всичко... преди да го започнат.

По-рано духът ми се вдигаше високо и падаше от високо. Сега не лети нагоре, защото знае - храната се намира с ниско пърхане. Животът е сложен, но първата чашка го опростява. А около нас все повече стават вампирите и все по-малко хората.

И сивота. А сивото е забележим цвят, когато покрие другите цветове. За властта се борехме червени, сини, зелени, пембени, а я спечелиха сивите. И няма кой да викне, че царят е гол. Защото той е модерно облечен. Голите са в шпалира. Многообразието на проблемите идва от еднообразието на причините.

Призивът „Да се учим, да се учим и пак да се учим!" вече не е актуален, а „Да работим!" съвсем отпадна…

За глупавия днес умните са опасни другомислещи. Това, което става в делника, го няма на телевизионния екран. А това, което се показва на посинелия екран, остава в съзнанието като празник. И ти се питаш: „По-рано заглушаваха „Свободна Европа", сега сами ли да заглушаваме уж свободните медии“…

Които ни унасят в забравата. Със сериалчета, с игри, със спорт. Да избягаме от реалността в омаята и опиума. Защото объркахме влака и, вместо в Европа, се озовахме в Африка.

Макар че според поговорките, всички пътища да водят към Европа, нашите не отиват там. Те са във вечен ремонт. А и тунелът на прехода не свършва. Край не се вижда. Пък входа вече го зазидаха.

А на мен ми остана само времето. Отчасти. Само миналото зависи от мен. То е такова, каквото си го спомням. Бъдещето е на водачите…

Остава настоящето. Колкото глътка ракийка и едно бодване от салатката...

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Коновски Todos los derechos reservados

Покана - genekinfoblog.wordpress.com

От понеделник - шантаво фентъзи...

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...