Времето... Временно...
„Бързо, че закъснявам”… „Айде стига се мота, по-бързо де”… и всякакви подобни напъни да надбягаш времето. Къде отиваш, човеко? Нима си мислиш, че си по-велик и по-силен от онова, дето съществува още преди да има едноклетъчни? Спри се и се осъзнай! От къде идваш? Къде отиваш? Защо си тук? Ама ти тук ли си изобщо? Я си чукни главата в стена и се замисли малко…
Всеки бърза нанякъде - тича за работа, за училище, за курсове… Ааа! Спрете се! Като се замислите - да ви остава време да живеете? Едва ли... Все нанякъде. Човеко, та ти нямаш време дори за себе си…
Не разбирам, а и отказвам да разбера. Как може никой да не забелязва света около него, а си живее сам в една малка сферичка и си мисли, че извън нея е черна дупка... край... свърши. Е, да, ама не! Има цял един свят с цяла вселена, която чака да разбереш за нея! Но ти си твърде зает за да и отделиш дори секунда внимание. Жалко си, човеченце!
Ооо... Извини ме, забравих малките ти почивчици, които уплътняваш във върше ...