Вселена

Часът е пет следобед. Прибирам се от работа, както обикновено, карайки по познати улици, срещайки познати хора, та дори и познатите кучета белязани от общината с пластмасова табелка на ухото, които необезпокоявани от никого се излежават пред хранителния магазин, очаквайки някой да им подхвърли нещо за ядене. Профуча линейка и  провирайки се между колоната от коли изчезна някъде да спасява нечий живот. Изведнъж отляво ме изпревари лъскав автомобил с млад водач и то при двойна непрекъсната линия на пътя. Няколко коли по напред в колоната някой му препречи пътя и той наби спирачки. Не можейки повече да изпреварва той стоеше и чакаше някой да го пропусне да мине с ревящ двигател. Когато минах покрай него го погледнах и прочетох по устните му, как благославя всеки, който не го е пропуснал, но това не ме засягаше. Хората като върволица и с тъжни физиономии вървяха забързано, пресичаха където им падне и то само да се приберат в своите кутийки, да пуснат телевизора за да чуят поредната тъжна новина за убити, ранени или избягали от терминал две, да си догледат поредния сериал на някоя сапунка и да се легнат уморени и озлобени от живота. Живота си вървеше нормално.

Паркирах пред блока и тръгнах към магазина да пазарувам, както всеки ден. Трафика беше натоварен. Колите се точеха, като река преди проливен дъжд. Понечих да пресека на пешеходната пътека и тогава го видях.

Стоеше си там до бордюра, само, леко люлеещо се от вятъра, незаинтересовано от събитията около него, нито от напрегнатия живот, нито от изнервените водачи, нито от времето и загиналите по пътя. Беше толкова малко и красиво. Едно зелено цветенце изпъкваше на сивия фон,  пробило асфалта  си растеше необезпокоявано от никого и въпреки всичко. Беше си намерило път към слънцето, независимо от решението на човека да направи всичко в бетон. Беше толкова малко, но толкова силно, че никоя човешка намеса не бяха му попречили да види слънцето, и въпреки всички човешки намеси то живее.

Тогава за пореден път се замислих за нея - природата, за силата и могъществото,  което притежава и как всеки път, когато се опитаме да я покорим, тя чрез тези малки подсказки ни предупреждава за това, кой е истинския господар на тази малка планета, колко сме малки ние и че вселената не търпи натрапници.