8.08.2018 г., 14:23  

Вселена

641 0 0
1 мин за четене

Часът е пет следобед. Прибирам се от работа, както обикновено, карайки по познати улици, срещайки познати хора, та дори и познатите кучета белязани от общината с пластмасова табелка на ухото, които необезпокоявани от никого се излежават пред хранителния магазин, очаквайки някой да им подхвърли нещо за ядене. Профуча линейка и  провирайки се между колоната от коли изчезна някъде да спасява нечий живот. Изведнъж отляво ме изпревари лъскав автомобил с млад водач и то при двойна непрекъсната линия на пътя. Няколко коли по напред в колоната някой му препречи пътя и той наби спирачки. Не можейки повече да изпреварва той стоеше и чакаше някой да го пропусне да мине с ревящ двигател. Когато минах покрай него го погледнах и прочетох по устните му, как благославя всеки, който не го е пропуснал, но това не ме засягаше. Хората като върволица и с тъжни физиономии вървяха забързано, пресичаха където им падне и то само да се приберат в своите кутийки, да пуснат телевизора за да чуят поредната тъжна новина за убити, ранени или избягали от терминал две, да си догледат поредния сериал на някоя сапунка и да се легнат уморени и озлобени от живота. Живота си вървеше нормално.

Паркирах пред блока и тръгнах към магазина да пазарувам, както всеки ден. Трафика беше натоварен. Колите се точеха, като река преди проливен дъжд. Понечих да пресека на пешеходната пътека и тогава го видях.

Стоеше си там до бордюра, само, леко люлеещо се от вятъра, незаинтересовано от събитията около него, нито от напрегнатия живот, нито от изнервените водачи, нито от времето и загиналите по пътя. Беше толкова малко и красиво. Едно зелено цветенце изпъкваше на сивия фон,  пробило асфалта  си растеше необезпокоявано от никого и въпреки всичко. Беше си намерило път към слънцето, независимо от решението на човека да направи всичко в бетон. Беше толкова малко, но толкова силно, че никоя човешка намеса не бяха му попречили да види слънцето, и въпреки всички човешки намеси то живее.

Тогава за пореден път се замислих за нея - природата, за силата и могъществото,  което притежава и как всеки път, когато се опитаме да я покорим, тя чрез тези малки подсказки ни предупреждава за това, кой е истинския господар на тази малка планета, колко сме малки ние и че вселената не търпи натрапници.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hristo Hristov Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...