27 ago 2014, 21:26

Всичко ново и всичко по старому

  Prosa » Otros
669 0 0
1 мин за четене

Аааа, ето те днес! Внимавай! Тревата е висока! Никой не я коси. Никой не реже бурените. А тук, знаеш, почвата е плодовита. Остани! Носиш цветя? Хайде, разчисти малко! Знаеш, че ги обичам! Сложи ми ги по-близо. Така. 

Сега казвай! Къде се изгуби? В началото идваше всеки ден! Но така е в началото. После разреди. После спря. Какво ново при теб? Всичко ново? И всички си е по старому? Как така? В личен план? Развела си се? Но носиш халка? Ще се жениш отново? Или само носиш халка? Както и да е. Никой не бива да бъде сам. А с работата ти? Какво стана? Все така? Как може! Това са девет години! Девет години и никакъв път напред? Затова си дошла? Да ме молиш, нали? Ще направя всичко възможно! Не е лесно, ти знаеш! Не е лесно да се бориш срещу ентропията. Не е лесно да събереш силите си и да построиш следващия етаж. Не мисли, че съм само аз този, който ще ти помогне. Огледай се! Неочаквани срещи ти предлагат безкористни помощи! Ти защо се подхлъзна първия път? Защо падна? Щях да бъда до теб и без тази вина помежду ни! Умори ли се вече? Седни! Ей там, през няколко реда все още има порутена пейка. Седни. Искам да те погледам. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...