Всичко ново и всичко по старому

Аааа, ето те днес! Внимавай! Тревата е висока! Никой не я коси. Никой не реже бурените. А тук, знаеш, почвата е плодовита. Остани! Носиш цветя? Хайде, разчисти малко! Знаеш, че ги обичам! Сложи ми ги по-близо. Така. 

Сега казвай! Къде се изгуби? В началото идваше всеки ден! Но така е в началото. После разреди. После спря. Какво ново при теб? Всичко ново? И всички си е по старому? Как така? В личен план? Развела си се? Но носиш халка? Ще се жениш отново? Или само носиш халка? Както и да е. Никой не бива да бъде сам. А с работата ти? Какво стана? Все така? Как може! Това са девет години! Девет години и никакъв път напред? Затова си дошла? Да ме молиш, нали? Ще направя всичко възможно! Не е лесно, ти знаеш! Не е лесно да се бориш срещу ентропията. Не е лесно да събереш силите си и да построиш следващия етаж. Не мисли, че съм само аз този, който ще ти помогне. Огледай се! Неочаквани срещи ти предлагат безкористни помощи! Ти защо се подхлъзна първия път? Защо падна? Щях да бъда до теб и без тази вина помежду ни! Умори ли се вече? Седни! Ей там, през няколко реда все още има порутена пейка. Седни. Искам да те погледам.