9 jun 2009, 18:28

Всичко за мен

  Prosa » Otros
1.3K 0 0

  Гледах в тези две очи, които за част от секундата, изпълваща нищожното ми съществуване, ми се сториха като център на малкото, което имах. Тези две очи бяха обсебили съзнанието ми. Не чувствах, не мислех, не дишах. Не, че не исках, просто не можех. В този миг нямаше нищо по-важно от очите, в които намирах успокоението, намирах това, което очаквах, намирах спасението, от което се нуждаех. Беше ми позволил да го направя. Беше ми позволил да видя това, което дълго бе крил дълбоко в себе си. Това, което не показваше, от страх да загуби света, който сам си бе изградил.
  От това се нуждаех. От него. От тези очи, от тази усмивка, която караше и мен да се усмихвам, от тези ръце, от този човек. В този момент той бе всичко за мен. Глътката живот, искрите в очите ми, смисълът на съществуването ми.
  Като мен и той ми бе дал всичко, което има. Живота си, душата си и любовта си.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мм Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...