23 jul 2019, 7:57

Всяко лято се влюбвам отново

  Prosa » Relatos
1.5K 3 24
2 мин за четене

 

 Влюбен съм в този период от годината, когато градусите преминават триисетака и се задържат дълго време в границите на бирата и цацата. Тогава нещо се преражда в мен и започвам да търся нея. Новата си любов!

 А старата, която винаги е с мен, заживява нов живот и иска своето. Тогава поглеждам с наслада термометъра и се готвя... 

 Обикалям безцелно плажната ивица и подритвам купчините водорасли, но едновременно с това очите ми не спират да отсяват плажуващите. Една от жените между тях ще е новата ми избраница... 

 Забелязвам, че много от тях тайно, а и не толкова тайно, също ме гледат, с явното послание, че посегна ли, са готови да ги откъсна, но... Нямам право на грешка! Тя, избраната, ще е само една... до следващото лято...

 И в този миг я виждам... 

          *****

 Вече знам всичко за нея, а двете ми любови, старата и новата, сега нямат търпение да се слеят в едно... 

 Тази вечер ще е! 

 За последен път поглеждам към огледалото и тръгвам за срещата с доволна усмивка. Както винаги, изглеждам перфектно! И съм влюбен... Нямам търпение да проникна в нея и влагата й да ме окъпе... Тя вече ме чака, там, край дюните, където никой не минава нощем. А нежните й сокове със сигурност тръпнат за нашето сливане... Толкова я обичам... 

 Нощта е наша и никой не чува стоновете й... Вече не знам за кой пореден път съм в нея... Тя е моята единствена лятна любов! Обожавам я защото е само моя и ще бъде вечно в мен! Вечно! Завинаги! 

 Но разбирам също, че идва зората и най-накрая е време да свърша и аз. Усещам, че ще е незабравимо и уникално! Поемам си дъх, като за последно и се отдавам на удоволствието... 

 Време е! Целувам челото й. Галя гърдите с наслада, облизвам ги и ми се ще да не спирам, но след малко идва зората, а с нея и първите навлеци... Усещам, че отново е време да се потопя в морето на дългото чакане, до лятото на следващата си нова любов... А старата ми такава сладостно ми нашепва, че спомените ще ме топлият, като ми подсказва още, че сега е момента да ги прибера в раницата. Целувам отново двете гърди и с нежелание, но и с нежност ги слагам в найлоновата торбичка...  

 Преди да тръгна облизвам също толкова старателно и първата си любов, ножа, и внимателно го полагам до тях. Колко е романтично! Усмихвам се и поемам към изгряващото Слънце.

 

20.07.2019.

 

Георги Каменов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

5 Puesto

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...