23.07.2019 г., 7:57 ч.

Всяко лято се влюбвам отново 

  Проза » Разкази
1090 3 24
2 мин за четене

 

 Влюбен съм в този период от годината, когато градусите преминават триисетака и се задържат дълго време в границите на бирата и цацата. Тогава нещо се преражда в мен и започвам да търся нея. Новата си любов!

 А старата, която винаги е с мен, заживява нов живот и иска своето. Тогава поглеждам с наслада термометъра и се готвя... 

 Обикалям безцелно плажната ивица и подритвам купчините водорасли, но едновременно с това очите ми не спират да отсяват плажуващите. Една от жените между тях ще е новата ми избраница... 

 Забелязвам, че много от тях тайно, а и не толкова тайно, също ме гледат, с явното послание, че посегна ли, са готови да ги откъсна, но... Нямам право на грешка! Тя, избраната, ще е само една... до следващото лято...

 И в този миг я виждам... 

          *****

 Вече знам всичко за нея, а двете ми любови, старата и новата, сега нямат търпение да се слеят в едно... 

 Тази вечер ще е! 

 За последен път поглеждам към огледалото и тръгвам за срещата с доволна усмивка. Както винаги, изглеждам перфектно! И съм влюбен... Нямам търпение да проникна в нея и влагата й да ме окъпе... Тя вече ме чака, там, край дюните, където никой не минава нощем. А нежните й сокове със сигурност тръпнат за нашето сливане... Толкова я обичам... 

 Нощта е наша и никой не чува стоновете й... Вече не знам за кой пореден път съм в нея... Тя е моята единствена лятна любов! Обожавам я защото е само моя и ще бъде вечно в мен! Вечно! Завинаги! 

 Но разбирам също, че идва зората и най-накрая е време да свърша и аз. Усещам, че ще е незабравимо и уникално! Поемам си дъх, като за последно и се отдавам на удоволствието... 

 Време е! Целувам челото й. Галя гърдите с наслада, облизвам ги и ми се ще да не спирам, но след малко идва зората, а с нея и първите навлеци... Усещам, че отново е време да се потопя в морето на дългото чакане, до лятото на следващата си нова любов... А старата ми такава сладостно ми нашепва, че спомените ще ме топлият, като ми подсказва още, че сега е момента да ги прибера в раницата. Целувам отново двете гърди и с нежелание, но и с нежност ги слагам в найлоновата торбичка...  

 Преди да тръгна облизвам също толкова старателно и първата си любов, ножа, и внимателно го полагам до тях. Колко е романтично! Усмихвам се и поемам към изгряващото Слънце.

 

20.07.2019.

 

Георги Каменов

© Георги Каменов Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Лятна любов »

5 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за коментара, Елка.
  • Е, всеки разбира любовта по свой начин! Странно, но много емоционално предадено! Поздравления и успех!
  • Благодаря, Светла.
  • Много си добър...
  • Катя, приемам този ти коментар за комплимент от най-високо ниво! Благодаря ти!
    Ники, благодаря сърдечно и на теб за подкрепата!
  • Тъкмо си помислих, че героят ти е идеален, а той...Да не го срещнеш.
    За малко да си помисля, че това си ти. Много си убедителен.
  • Благодаря, Станислава, за коментара.
  • Уредил си се! Лятото ти се влюбваш, пролет, есен и зима в теб се влюбват - празно нямаш!

    Успех!
  • Благодаря, Каролина, за страхотния коментар.
    ПП
    Между другото "Суини Тод: Бръснарят демон от Флийт Стрийт" е базиран на исторически факт. Въпросният бръснар наистина е съществувал и, ако не ме лъже паметта, когато го разкриват, установят в подземията на църквата, че има, мисля 160 разчленени трупа, или нещо подобно, като цифра.
    Благодаря и на теб, Мария.
  • 😯
  • Много провокативно! На моменти има привкус на "Суини Тод: Бръснарят демон от Флийт Стрийт"... според мен - свързвам го с контраста на цветовете на емоциите и чувствата. Оригинално е и раздвижва въображението в няколко посоки! Хареса ми!
  • Благодаря, Ники, чел съм вече твои неща и знам, че това е голям комплимент от човек, който разбира от писане и то доста.
    Много неочакван обаче - разказа го написах за няколко минути и разработих по време на писането основно. И от моя гледна точка ми изглежда доста слаб.
    Още веднъж ти благодаря от сърце, думите ти ме развълнувана искрено!
  • Всъщност си абсолютно прав в анализа си. Дори в сюжета ми имаше момент в който убиеца с наслада си спомня за миналите 12 (мисля, че бях решил да е бройката) му подобни "любови" (тук вече слагам кавички), но самото оформление отхвърли този вариант.
    Все пак идеята е класическа - с неочакван финал, а при него се цели той да е като гилотина, бърз, кратък и непредвидим. Затова реших да не разводнявам.
    Огледалото също е важен елемент (браво, че го усети) - подобни личности принципно са и нарцисисти.
    Като цяло, направи професионална аутопсия на този ми разказ, а интуицията ти не те е подвела и на едно място!
    Впечатлен съм тук!
    И ти благодаря, Ничка, за дълбочината на прочита, която демонстратираш постоянно! Включително и сега!
  • Не знам защо, но тук усещам престъпна нотка, дори поредица от убийства!
    Защото сюжетът е такъв, че пристрастяването и отдаването към нещо ново, тази зажаднялост, но и вплетка на минали любови- говори за патология спрямо дискретната поднесена част с ножа!
    Раницата и найлоновата торбичка, затвърждават напълно подозренията ми, за криминална нотка и серия от убийства!
    Огледалото е следващата улика, която затвърждава подозренията ми, защото убийците обичат да оглеждат, набелязват жертвите си, да ги усещат, помирисват, да доминират над тях!
    Огледалото е егоцентризъм, първичност, която убийците притежават, за да издигат над пиедестал своите нужди и потребности?
    Така ли е Гош!
    Или пък греша, не отричам!
  • Благодаря за комплимента, Розали.
  • А, Иржи, без гласуване! Боря се за място в тройката от обратната страна на първото място, ще ми развалиш класирането :=))
    Усмивка от мен с пожелание за страхотни лятни емоции 😊😊😊
  • Хареса ми отговора ти,Георги,и пак казвам-страхотно чувство за хумор имаш!Също,че всички пишем от името на лирическия герой!Моето беше закачка...Нека има любов,макар и лятна,затова ще гласувам...
  • Ирина, не Бъркай лирическия, с автора. И ти благодаря, точно такъв коментар бях предвидил, че почти на 100% ще получа. Но да се върнем на темата, по тази логика, Кинг, ще е избил цял Мейн минимум (родният му щат, и арена на повечето му творби), а като прибавим и Кунц, Леман и още няколко, САЩ да са в историята... Но пък имаш право на своя гледна точка и я приемам, с изключение на това, че съм далеч от това, да почна да коля жени, или да ги ям :=)).
    Но пък обичам хорър жанра, и тази ми творбица всъщност е гола вода в сравнение с някои други мои нещица...
    Ангелче, не обичам стандартноста, това си е жиФ факт :0)), а иначе защо да не може да бъде? Темата е толкова обща, че на майтап написах и фантастичен разказ по нея, а ако реша, и приказка може %)).
    И наистина, най-важна е любовта - онази, красивата, романтичната, Истинската!
    Благодаря сърдечно и на двете ви!
  • Ако беше сложена в кавички думата любов,Георги,щеше да е съвсем точно,но според мен това си е чист нагон,и доколкото знам се появява веднъж в годината при животните,а при човека,доста по-често....А при теб...само лятото!!!Че има романтика,има-море,звезди,бира,цаца,предлагане на приключение...А и това хвалене,като се върнеш,абе....приключение си е ,но от мъжка гледна точка ,за момента е наречено "любов",която е "от-до" и има девиза "изживей момента и го забрави!"Имаш чувство за хумор!
  • Благодаря за оценката, Емо.
  • Ето нещо различно и интересно! Харесвам нестандартните сюжети. Поздравления Георги!
  • Точно в целта!
    Някои хора извратено може би, но обичат по свой начин да мразат, други се влюбени единствено в себе си, трети...
    И ние казваме - Това не може да е любов!
    Но те какво ли биха ни отвърнали...
    Сложно е...
    И на базата на тези мои (отдавнашни) размисли, реших да разгледам темата под различен ъгъл.
    Благодаря за присъствието ти тук с тези коментари.
    Хубав да е и с много усмивки изпълнен този ти ден!
  • Заслужаваш жокер, Мариана, и то най-вече защото си истинска! Когато харесваш, го казваш, но и когато нещо не разбираш, или не си съгласна, също не премълчаваш!
    А това е нещо, което страхотно уважавам!
    Жокерът е...
    Да кажем един много комерсиален
    Джак Изкормвача и тези от неговата порода. И Любов, но в изкривено подсъзнание...
    Успех в разбиването на шифъра.
  • Благодаря, Мариана, за откровеното мнение.
    История има, но нека всеки сам си я намери, но не знам дали си заслужава търсенето. Както и да е, аз съм доволен от разказа, защото хем съм в параметрите на конкурса, хем и далеч от стереотипите, които самото предизвикателство налага.
    И очаквам призово място! В тройката отзад. Него гоня, защото ми е ясно, че няма как да се противопоставя тук на любовта и романтиката, които ще бликат от почти всички конкурсни творби.
    Усмивки и успех на всички участници. И едно е ясно, накрая победителят ще е само един, и това ще е... Любовта!...
Предложения
: ??:??