23.07.2019 г., 7:57

Всяко лято се влюбвам отново

1.5K 3 24
2 мин за четене

 

 Влюбен съм в този период от годината, когато градусите преминават триисетака и се задържат дълго време в границите на бирата и цацата. Тогава нещо се преражда в мен и започвам да търся нея. Новата си любов!

 А старата, която винаги е с мен, заживява нов живот и иска своето. Тогава поглеждам с наслада термометъра и се готвя... 

 Обикалям безцелно плажната ивица и подритвам купчините водорасли, но едновременно с това очите ми не спират да отсяват плажуващите. Една от жените между тях ще е новата ми избраница... 

 Забелязвам, че много от тях тайно, а и не толкова тайно, също ме гледат, с явното послание, че посегна ли, са готови да ги откъсна, но... Нямам право на грешка! Тя, избраната, ще е само една... до следващото лято...

 И в този миг я виждам... 

          *****

 Вече знам всичко за нея, а двете ми любови, старата и новата, сега нямат търпение да се слеят в едно... 

 Тази вечер ще е! 

 За последен път поглеждам към огледалото и тръгвам за срещата с доволна усмивка. Както винаги, изглеждам перфектно! И съм влюбен... Нямам търпение да проникна в нея и влагата й да ме окъпе... Тя вече ме чака, там, край дюните, където никой не минава нощем. А нежните й сокове със сигурност тръпнат за нашето сливане... Толкова я обичам... 

 Нощта е наша и никой не чува стоновете й... Вече не знам за кой пореден път съм в нея... Тя е моята единствена лятна любов! Обожавам я защото е само моя и ще бъде вечно в мен! Вечно! Завинаги! 

 Но разбирам също, че идва зората и най-накрая е време да свърша и аз. Усещам, че ще е незабравимо и уникално! Поемам си дъх, като за последно и се отдавам на удоволствието... 

 Време е! Целувам челото й. Галя гърдите с наслада, облизвам ги и ми се ще да не спирам, но след малко идва зората, а с нея и първите навлеци... Усещам, че отново е време да се потопя в морето на дългото чакане, до лятото на следващата си нова любов... А старата ми такава сладостно ми нашепва, че спомените ще ме топлият, като ми подсказва още, че сега е момента да ги прибера в раницата. Целувам отново двете гърди и с нежелание, но и с нежност ги слагам в найлоновата торбичка...  

 Преди да тръгна облизвам също толкова старателно и първата си любов, ножа, и внимателно го полагам до тях. Колко е романтично! Усмихвам се и поемам към изгряващото Слънце.

 

20.07.2019.

 

Георги Каменов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

5 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...