ВЪРХЪТ НА ИГЛАТА
- Почакай, моля те, стой... добре, ще ти обясня всичко!
- Всичко?! - изпищя Панора.
- Всичко.
Сгромоляса се на един стол и дървото изстена. После сграбчи злобно косите си, опъна ги силно и властно назад така, че кожата на челото й изтъня, и ги намушка в някакъв ластик. Отново ги опъна и зачака. На шията й думкаше дебела, синя вена.
- Успокой се - каза й той, - много те моля, успокой се.
Раменете й се вдигаха и спускаха като чукове.
- А така, успокой се.
- Престани да ме успокояваш - кресна Панора в лицето му, - разказвай.
Той си пое въздух. Държа го цял час, преди да го пусне шумно през ноздрите. Сякаш раждаше. Тя го чакаше със силно издадена напред брада.
- Ъъъ... добре де, ако не беше всъщност тая проклета бутилка, нищо нямаше да се...
- Какво да се? ...