Огромни, пухкави облаци, запълнени с Нищо, задушават цветовете на мисълта ми. Идеите не достигат до мен, само се завъртат за кратко в познатата си територия, оглеждат се със задлъжнял интерес и поемат напред към океанът от прохождащи писатели. Клавиатурата стене ритмично под мен... имитира... изказ... не свършвам; дори не започвам; просто тихичко почуквам с пръсти като нервничещ зрител, очакващ да се случи нещо интересно.
Празнотата е толкова... стряскаща.
Празнотата е толкова много.
Празнотата е толкова... празна.
Празнотата е болка, която не чувстваш.
Болката е празнота, която чувстваш всеки ден.
Празнотата и Болката са сестри в порно-филм с шведски привкус.
Празнотата е толкова Пълна.
Празнотата е всяка книга, която си прочел.
Пранотата е всеки шибан ред, който си написал.
Празнотата е Всичко и Нищо.
Празнотата са идеите, които не можеш да уловиш. ...