XXL
Огромни, пухкави облаци, запълнени с Нищо, задушават цветовете на мисълта ми. Идеите не достигат до мен, само се завъртат за кратко в познатата си територия, оглеждат се със задлъжнял интерес и поемат напред към океанът от прохождащи писатели. Клавиатурата стене ритмично под мен... имитира... изказ... не свършвам; дори не започвам; просто тихичко почуквам с пръсти като нервничещ зрител, очакващ да се случи нещо интересно.
Празнотата е толкова... стряскаща.
Празнотата е толкова много.
Празнотата е толкова... празна.
Празнотата е болка, която не чувстваш.
Болката е празнота, която чувстваш всеки ден.
Празнотата и Болката са сестри в порно-филм с шведски привкус.
Празнотата е толкова Пълна.
Празнотата е всяка книга, която си прочел.
Пранотата е всеки шибан ред, който си написал.
Празнотата е Всичко и Нищо.
Празнотата са идеите, които не можеш да уловиш.
Празнотата е Идея.
Идеята са празнотите... вплетени в гъвкаво, пластелинено съзнание.
Писателят е Празнотата, която Изпълва душите на хората с въздъхнатите върху листите строфи Истина.
Истината, разбира се, е всичко, което намираме, когато не търсим.
Клавиатурата ми се задъхва; пръстите ми се забързват; "празнотата е идея", която се развива; по-бързо; все по-бързо; краят идва стремглав, устремен. Изхвърлям с крясък основната си мисъл; покапва по клавиатурата и полепва по леко запотените клавиши...
НЯМА ПРАЗНОТА, САМО ЛИПСА НА ЖЕЛАНИЕ!!!
© Светослав Николов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Това беше много... образно. Усетих го чак накрая
Празнотата е и щастие, спокойствие, хармония. Празнотата понякога е и подарък. -
Безсрамно на далеч е... колега!!! БЕЗСРАМНО!!! И аз съм имал същият проблем на много пъти. Ти поне си завършваш романа... моят остана в миналато... отказах го.
-
прекрасен разказ, много философски и много хай. не съм чел отдавна нещо твое но виждам, че все-още си Истински. "празнотата е болка която не чувстваш" - адски вярно! защото в Празното няма чувства. И в чувствата няма празно.
П.С. А питаш ли ме братец като съм решил цяла нощ да пиша а съм останал без цигари... Тъжно ми става като си помисля! Когато нямам цигари се чувствам празен пред клавиатурата. Мамка му, без цигари нямам желание за ЖИВОТ! А денонощния е чак на центъра...
П.С 2. И аз много пъти съм се чудел - както си се чувствам празен пред машината - дали пък мога да "оползотворя" това чувство. Ти обаче си успял. -
...
НЯМА ПРАЗНОТА, САМО ЛИПСА НА ЖЕЛАНИЕ!!!
Е, прав си, много си прав даже!!!
Поздравления и благодаря за това, че ме размисли!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
