XXL
Огромни, пухкави облаци, запълнени с Нищо, задушават цветовете на мисълта ми. Идеите не достигат до мен, само се завъртат за кратко в познатата си територия, оглеждат се със задлъжнял интерес и поемат напред към океанът от прохождащи писатели. Клавиатурата стене ритмично под мен... имитира... изказ... не свършвам; дори не започвам; просто тихичко почуквам с пръсти като нервничещ зрител, очакващ да се случи нещо интересно.
Празнотата е толкова... стряскаща.
Празнотата е толкова много.
Празнотата е толкова... празна.
Празнотата е болка, която не чувстваш.
Болката е празнота, която чувстваш всеки ден.
Празнотата и Болката са сестри в порно-филм с шведски привкус.
Празнотата е толкова Пълна.
Празнотата е всяка книга, която си прочел.
Пранотата е всеки шибан ред, който си написал.
Празнотата е Всичко и Нищо.
Празнотата са идеите, които не можеш да уловиш.
Празнотата е Идея.
Идеята са празнотите... вплетени в гъвкаво, пластелинено съзнание.
Писателят е Празнотата, която Изпълва душите на хората с въздъхнатите върху листите строфи Истина.
Истината, разбира се, е всичко, което намираме, когато не търсим.
Клавиатурата ми се задъхва; пръстите ми се забързват; "празнотата е идея", която се развива; по-бързо; все по-бързо; краят идва стремглав, устремен. Изхвърлям с крясък основната си мисъл; покапва по клавиатурата и полепва по леко запотените клавиши...
НЯМА ПРАЗНОТА, САМО ЛИПСА НА ЖЕЛАНИЕ!!!
© Светослав Николов All rights reserved.
Празнотата е и щастие, спокойствие, хармония. Празнотата понякога е и подарък.
