Я по-ведро!
Ухилен, катаджията козирува бодро:
- Добър ден, сержант Петров, моля слезте от колата и отворете портфейла за проверка...
- Ъ?
Катаджията, очевидно във весело настроение, се разсмя:
- Ама съм и аз – все изпреварвам събитията...Багажника отворете...
- Но аз нямам никакво нарушение...
- Така ли? Тръгвай тогава...
- Наистина ли?
Катаджията пак се разсмя:
- Не, естествено! От шега не разбираш ли? Я да видя... А, пасажерът не е с колана?
Шофьорът се огледа. Есен, празен път, ята птици се носят високо, високо – няма кой да ги спре за проверка.
- Ама в колата няма пасажер...
- Как ще има? Паднал е – нали не е привързан с колана... Кой знае къде се е разбил... Я, но ти си май пиян?
- Не съм пил...
- Тест за алкохол... Дъхни в юмрука ми!
- Моля?
- Виж какво, глоба за употребен алкохол е 50 лева, за неподчинение на контролен орган – 200...
Шофьорът с все сила дъхна към протегнатия юмрук.
- М, да... Пиян си!
- Как така? – шашна се той – Как така?
- Че кой трезвен човек ще диша в юмрука за проба?...
Тишина. И катаджията каза:
- Хайде АЗ да ти дам една двайсетачка, ти да ме пуснеш и да свършваме...
- Моля?
- Уф, увлякох се! Пак избързвам... Че и твоите реплики взех да казвам...
- Ъъъъъ... Таковата... Да ти дам една двадесетачка и да ме пуснеш...
- Неееее...
- Петдесет...
- Нееее...
- Ама колко да...
- Бе я виж как си приказваме и се забавляваме... Аз парите за днес изкарах, ама ми е едно скуууучно... Давай нататък.. Може и с вариации…
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Георги Коновски Todos los derechos reservados
