Янис

                                          
                                                драма, ужаси

                                              I
  Янис бе заминал на фронта. Майка му беше останала сама вкъщи, с притеснението си, че може да загуби завинаги единственото си дете и единствения жив роднина, който имаше. Мъжът ù, бащата на Янис, се бе споминал преди две години от тежка болест. Беднотията, безработицата и стремежът към по-добър живот бе тласнала младежа да избере фронта.
 
  Валя, майката на Янис почистваше кухнята, като бе оставила телевизора пуснат. И тогава до ушите ù достигна следната новина - петдесет български войници са затрупани в бункер около град Ангкор. Не се знаело кои са оцелели и кои не, всичко било неизвестно. Тя изпусна една чиния, която падна на земята и се счупи.
  След това започнаха да съобщават имената на затрупаните. Едно от тях бе на Янис!
  Валя не можа да заспи две нощи, а през целия ден бе прикована към телевизора и следеше новините. От развалините вадеха тела - или на живи, или на мъртви войници. Съобщаваха и имената им, но името Янис Тачев все още не фигурираше. Колкото повече време се минаваше, толкова по-малък бе шансът на Янис да оцелее.

                                         II
  Беше привечер и Валя готвеше, като телевизорът отново бе пуснат, но в това време течеше някакъв сериал. И тогава тя усети зад себе си присъствие! Тя за миг остана като прикована, но след малко започна да се обръща бавно. И ТОГАВА ГО ВИДЯ! На няколко метра от нея стоеше Янис!!
  Той беше облечен с военната униформа, лицето му беше бледо и изразяваше покруса. На Валя ù се стори, че от него се излъчва слабо белезникаво сияние.
   - Я... Я... Янис!!! Сине... ти си оцелял!!! - викна тя и направи няколко крачки напред да прегърне сина си, но след това спря изведнъж! Лицето на Янис си оставаше бледо и мрачно, около него витаеше някаква студенина, някаква ледена тъга! Той стоеше неподвижно, като паметник пред нея и я гледаше втренчено със студените си очи! Валя бе притихнала и се взираше ужасена в него! Сякаш това пред нея не бе синът ù, а някакъв непознат. И изведнъж Янис се раздвижи, но в студените му очи се появи огромна скръб и печал, той кимна с глава към нея, сякаш казваше "съжалявам"! След това се обърна и излезе тихо от стаята.
  Валя тръгна след него и излезе в коридора. Нямаше го. Провери стаите една по една, като го викаше:
   - Янис, Янис, Къде си!
  Но него го нямаше. Тя излезе навън и огледа околната улица, макар че бе сигурна, че не бе чула външната врата да се отваря. Но и там го нямаше, ярките оранжеви лампи осветяваха само една празна улица. Сякаш Янис се бе изпарил!

                                         III
  Малко след като се прибра вкъщи, телефонът звънна. Тя го вдигна:
   - Да, моля!
   - Търсим госпожа Валя Тачева, майката на Янис Тачев!
   - Аз съм. Кажете!
   - Добър вечер. Обажда се полковник Стефанов от контингента в Ангкор, Камбоджа. Имам да ви съобщя много неприятна новина!
   - Слушам!
   - Намериха тялото на сина ви! Госпожо Тачева, синът ви е мъртъв!
   - М... мъртъв!! - краката на клетата жена едва не се подкосиха!
   - Намерихме го преди по-малко от час, под развалините на взривения бункер! Моите съболезнования!!
   - Но как! Това не може да е вярно! Той беше тук, при мен!! Сигурни ли сте, че е той? - крещеше по телефона Валя.
   - Госпожо Тачева, намереното тяло е на сина Ви! За съжаление, сме сигурни!
   - Неее, неее, невъзможно е! Той беше тук, до мен! ТОЙ БЕШЕ ПРИ МЕН, В СТАЯТА МИ!!! Сигурна съм!!!!
   - Госпожо Тачева, съжалявам! - от другата страна се чу затваряне на слушалката. Валя се строполи на земята, задавена от ридания.