Янис
Янис
драма, ужаси
I
Янис бе заминал на фронта. Майка му беше останала сама вкъщи, с притеснението си, че може да загуби завинаги единственото си дете и единствения жив роднина, който имаше. Мъжът ù, бащата на Янис, се бе споминал преди две години от тежка болест. Беднотията, безработицата и стремежът към по-добър живот бе тласнала младежа да избере фронта.
Валя, майката на Янис почистваше кухнята, като бе оставила телевизора пуснат. И тогава до ушите ù достигна следната новина - петдесет български войници са затрупани в бункер около град Ангкор. Не се знаело кои са оцелели и кои не, всичко било неизвестно. Тя изпусна една чиния, която падна на земята и се счупи.
След това започнаха да съобщават имената на затрупаните. Едно от тях бе на Янис!
Валя не можа да заспи две нощи, а през целия ден бе прикована към телевизора и следеше новините. От развалините вадеха тела - или на живи, или на мъртви войници. Съобщаваха и имената им, но името Янис Тачев все още не фигурираше. Колкото повече време се минаваше, толкова по-малък бе шансът на Янис да оцелее.
II
Беше привечер и Валя готвеше, като телевизорът отново бе пуснат, но в това време течеше някакъв сериал. И тогава тя усети зад себе си присъствие! Тя за миг остана като прикована, но след малко започна да се обръща бавно. И ТОГАВА ГО ВИДЯ! На няколко метра от нея стоеше Янис!!
Той беше облечен с военната униформа, лицето му беше бледо и изразяваше покруса. На Валя ù се стори, че от него се излъчва слабо белезникаво сияние.
- Я... Я... Янис!!! Сине... ти си оцелял!!! - викна тя и направи няколко крачки напред да прегърне сина си, но след това спря изведнъж! Лицето на Янис си оставаше бледо и мрачно, около него витаеше някаква студенина, някаква ледена тъга! Той стоеше неподвижно, като паметник пред нея и я гледаше втренчено със студените си очи! Валя бе притихнала и се взираше ужасена в него! Сякаш това пред нея не бе синът ù, а някакъв непознат. И изведнъж Янис се раздвижи, но в студените му очи се появи огромна скръб и печал, той кимна с глава към нея, сякаш казваше "съжалявам"! След това се обърна и излезе тихо от стаята.
Валя тръгна след него и излезе в коридора. Нямаше го. Провери стаите една по една, като го викаше:
- Янис, Янис, Къде си!
Но него го нямаше. Тя излезе навън и огледа околната улица, макар че бе сигурна, че не бе чула външната врата да се отваря. Но и там го нямаше, ярките оранжеви лампи осветяваха само една празна улица. Сякаш Янис се бе изпарил!
III
Малко след като се прибра вкъщи, телефонът звънна. Тя го вдигна:
- Да, моля!
- Търсим госпожа Валя Тачева, майката на Янис Тачев!
- Аз съм. Кажете!
- Добър вечер. Обажда се полковник Стефанов от контингента в Ангкор, Камбоджа. Имам да ви съобщя много неприятна новина!
- Слушам!
- Намериха тялото на сина ви! Госпожо Тачева, синът ви е мъртъв!
- М... мъртъв!! - краката на клетата жена едва не се подкосиха!
- Намерихме го преди по-малко от час, под развалините на взривения бункер! Моите съболезнования!!
- Но как! Това не може да е вярно! Той беше тук, при мен!! Сигурни ли сте, че е той? - крещеше по телефона Валя.
- Госпожо Тачева, намереното тяло е на сина Ви! За съжаление, сме сигурни!
- Неее, неее, невъзможно е! Той беше тук, до мен! ТОЙ БЕШЕ ПРИ МЕН, В СТАЯТА МИ!!! Сигурна съм!!!!
- Госпожо Тачева, съжалявам! - от другата страна се чу затваряне на слушалката. Валя се строполи на земята, задавена от ридания.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Донко Найденов Всички права запазени
