Nov 4, 2010, 3:03 PM

Янис 

  Prose » Narratives
946 0 7
3 min reading
драма, ужаси
I
Янис бе заминал на фронта. Майка му беше останала сама вкъщи, с притеснението си, че може да загуби завинаги единственото си дете и единствения жив роднина, който имаше. Мъжът ù, бащата на Янис, се бе споминал преди две години от тежка болест. Беднотията, безработицата и стремежът към по-добър живот бе тласнала младежа да избере фронта.
Валя, майката на Янис почистваше кухнята, като бе оставила телевизора пуснат. И тогава до ушите ù достигна следната новина - петдесет български войници са затрупани в бункер около град Ангкор. Не се знаело кои са оцелели и кои не, всичко било неизвестно. Тя изпусна една чиния, която падна на земята и се счупи.
След това започнаха да съобщават имената на затрупаните. Едно от тях бе на Янис!
Валя не можа да заспи две нощи, а през целия ден бе прикована към телевизора и следеше новините. От развалините вадеха тела - или на живи, или на мъртви войници. Съобщаваха и имената им, но името Янис Тачев все още не фигурираше. Колкото повече време се ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Донко Найденов All rights reserved.

Random works
: ??:??