Абитуриентският бал – чакаше го със страх и с надежда. Често сънуваше прекрасен сън – танцуваше шеметно унесена и фокусираше възхитени погледи. Музиката свиреше неземно, роклята ù блестеше прелестно – изискана, семпла черна рокля, дълга до глезените. Фини елегантни обувки и изящна малка чантичка довършваха съвършения образ на фаталната жена от сънищата ù. Всички момчета, които в училище отбягваха малката чудачка, сега гледаха озадачено ефектната ù метаморфоза. Почудата в погледите на някои от съученичките ù беше не по-малка, но освен нея там се четеше и завист: “Я виж ти, грозното пате се е преобразило!”
Събудеше ли се, действителността я блъсваше грозно, а сълзите неволно потичаха по лицето ù. Нямаше приказна рокля, обувки и чанта. Все още дори не беше платила куверта за бала си. Майка ù се трепеше по цял ден в една частна шивашка работилничка и едвам изкарваше по 300 лв. на месец. Не помнеше баща си. Два-три пъти в годината ходеше на гроба му. ”Загинал при изпълнение на служебния си ...