Абитуриентският бал – чакаше го със страх и с надежда. Често сънуваше прекрасен сън – танцуваше шеметно унесена и фокусираше възхитени погледи. Музиката свиреше неземно, роклята ù блестеше прелестно – изискана, семпла черна рокля, дълга до глезените. Фини елегантни обувки и изящна малка чантичка довършваха съвършения образ на фаталната жена от сънищата ù. Всички момчета, които в училище отбягваха малката чудачка, сега гледаха озадачено ефектната ù метаморфоза. Почудата в погледите на някои от съученичките ù беше не по-малка, но освен нея там се четеше и завист: “Я виж ти, грозното пате се е преобразило!”

           Събудеше ли се, действителността я блъсваше грозно, а сълзите неволно потичаха по лицето ù. Нямаше приказна рокля, обувки и чанта. Все още дори не беше платила куверта за бала си. Майка ù се трепеше по цял ден в една частна шивашка работилничка и едвам изкарваше по 300 лв. на месец. Не помнеше баща си. Два-три пъти в годината ходеше на гроба му. ”Загинал при изпълнение на служебния си дълг” –  пишеше безлично в некролозите. Никой не ù разказа какво точно се е случило преди 16 години. А  тя не питаше. Детството ù премина самотно – от сутрин до вечер майка ù беше на работа, а когато се прибереше в къщи – започваше да плаче. Израстна сред приказния свят на книгите на баща си. Жадно четеше всичко, попаднало ù в ръцете. Имаше малко приятели – търсеха я преди класни и контролни работи с надеждата да им даде да препишат. И тя даваше, разбира се –  купуваше приятелството им с ума си, защото не познаваше друг начин.

          Денят на бала приближаваше. Неканени, сълзите все по-често рукваха от очите ù. Веднъж се прибра по-рано от училище – притесняваше се за майка си, която беше много болна. Завари я, дишаща тежко, надвесена над шевната машина. Раздиращата кашлица я мъчеше, но ръцете ù бяха създали мечтаната черна рокля. Вече можеше да отиде на бала. Приятелите ù бяха платили дори куверта. Тя щеше да танцува до забрава...

          Денят на бала се улучи дъждовен. Черни облаци още от сутринта обримчваха небето. Но нищо не можеше да помрачи настроението ù, магията на дълго жадувания миг. Имаше поздравления, речи, сълзи. По-късно всичко и се струваше сън – цветята, скъпите лимузини, камерите...

          Ресторантът беше скъп и огромен. Главата ù се замая от лукса и изобилието. Две от приятелките ù държаха да седне на тяхната маса. Тя се притесни, защото усети, че мястото ù не е там. Простата ù черна рокля ярко контрастираше с тоалетите, закупени от Париж и Лондон.

          - Тази маса е специална...

          - Не мисля, че ще се чувства удобно тук...

          - Ще се почувства изолирана...

          Чуваше като в сън откъслечни реплики. Обърна се към една от приятелките си с питащ поглед. Тя се засуети смутено.

          - Виж, мисля че е по-добре да седнеш на друга маса. Ей сега ще ти намеря една много хубава...

          Светът се завъртя пред очите ù. Избяга навън. В нощта бушуваше буря. Затича отчаяно, дъждът плющеше силно, отмивайки сълзите ù. Стигна до моста. Премина бавно по него и спря. Реката, мътна и придошла, бучеше страховито.

          В душата и забушува ярост...