Ярост
Дива, обезумяла, огнена ярост. Ярост. Изблик. Изригване. Избухване. Като бомба. Пламъци, пепел и прах. Кълба дим. В съзнанието ти бушува огнена стихия. Тялото ти неподвластно на смислен контрол. Хвърляш, блъскаш, риташ... викаш. Крещиш, дереш се. Защо? Защо аз? Къде, по дяволите, сгреших? И продължаваш да рушиш. Усещаш огъня. Усещаш тази изгаряща топлина в главата ти, в мускулите ти. Усещаш как се засилва. Чувстваш умората. Чувстваш отчаянието. И сякаш с нови сили, започваш отново. Спираш за миг. Целият трепериш. Трепериш, въпреки жегата. Трепериш от яд. Пребледнял си. Кокалчетата и дланите ти са в кръв. Стоиш в центъра на адска разруха. Вече спокоен. Все още неудовлетворен. Все още гладен. Портите на ада се отварят отново. Отварят се за едно последно действие. За един последен път.
Избърса го в прогорелите си джинси. Сгъна го и го прибра в задния си джоб. Прибра го и той веднага изпадна. Задният джоб липсваше. Хвърли го сред пламъците и бавно се отдалечи. Крачка, две, три, обърн ...