Ярост

Дива, обезумяла, огнена ярост. Ярост. Изблик. Изригване. Избухване. Като бомба. Пламъци, пепел и прах. Кълба дим. В съзнанието ти бушува огнена стихия. Тялото ти неподвластно на смислен контрол. Хвърляш, блъскаш, риташ... викаш. Крещиш, дереш се. Защо? Защо аз? Къде, по дяволите, сгреших? И продължаваш да рушиш. Усещаш огъня. Усещаш тази изгаряща топлина в главата ти, в мускулите ти. Усещаш как се засилва. Чувстваш умората. Чувстваш отчаянието. И сякаш с нови сили, започваш отново. Спираш за миг. Целият трепериш. Трепериш, въпреки жегата. Трепериш от яд.  Пребледнял си. Кокалчетата и дланите ти са в кръв. Стоиш в центъра на адска разруха. Вече спокоен. Все още неудовлетворен. Все още гладен. Портите на ада се отварят отново. Отварят се за едно последно действие. За един последен път.

Избърса го в прогорелите си джинси. Сгъна го и го прибра в задния си джоб. Прибра го и той веднага изпадна. Задният джоб липсваше. Хвърли го сред пламъците и бавно се отдалечи. Крачка, две, три, обърна се. Гледката го успокои. Напалмовите пламъци бяха потушени. Постоя още малко. Излезе. Никога през целия си живот не се бе чувствал толкова спокоен. Изморен, удовлетворен, но, по дяволите, спокоен.