21 nov 2008, 23:05

За едно забравено приятелство...

  Prosa » Cartas
2.1K 0 4
1 мин за четене

Приятелко любима, искам в тези редове да опиша любовта си към теб... 
Няма ден, в който аз да не мисля за теб! Ти си тази, която ми доказа, че поне един човек го е грижа за мен! Никога не ще разбравя колко красиви моменти съм имала с теб! С теб усетих, че живея, че мога и аз да повярвам в истинското приятелство! Ти беше до мен в най-трудните ми моменти! Никога не ме остави сама, плачеше заедно с мен, радваше се с мен,даряваше ми радост всеки ден!
Благодаря ти, че ми бе приятелка, въпреки че знаеше за мен толкова гадни неща! Никога не ме упрекна, бе  до мен въпреки всичко! Никога не ще те забравя, дори да сме разделени между Ада и Рая, ти завинаги ще останеш в моето сърце!
Където и да си, знай, че винаги ще има поне един човек, който мисли за теб, плаче за теб... Липсваш ми, мила моя, но искам да ти кажа, че ти беляза моя живот... Дори да ме горят на клада, знай, че никога не ще те предам и вярна ще ти остана до край, защото твърде много те ОБИЧАМ!!!

P.S : Дали бе всичко това една лъжа  или истина???

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ДяВоЛчЕ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Светле :*
    Невинаги хората , с които си на една маса са твои приятели , рано или късно се разбира кой е с теб и кой не е
  • Хареса ми написаното.Оценявам го с 6.00.Сякаш е писано за мен.И аз загубих най-добрата си приятелка..по-точно тя ме остави...и както и ти самата казваш-явно не е била такава,за каквато я мислех.
  • Теодора Андреева хах може би има истински приятели , но тази за която го писах явно не е била такава
  • И все пак има истински приятели...

Selección del editor

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...