За едно забравено приятелство...
Приятелко любима, искам в тези редове да опиша любовта си към теб...
Няма ден, в който аз да не мисля за теб! Ти си тази, която ми доказа, че поне един човек го е грижа за мен! Никога не ще разбравя колко красиви моменти съм имала с теб! С теб усетих, че живея, че мога и аз да повярвам в истинското приятелство! Ти беше до мен в най-трудните ми моменти! Никога не ме остави сама, плачеше заедно с мен, радваше се с мен,даряваше ми радост всеки ден!
Благодаря ти, че ми бе приятелка, въпреки че знаеше за мен толкова гадни неща! Никога не ме упрекна, бе до мен въпреки всичко! Никога не ще те забравя, дори да сме разделени между Ада и Рая, ти завинаги ще останеш в моето сърце!
Където и да си, знай, че винаги ще има поне един човек, който мисли за теб, плаче за теб... Липсваш ми, мила моя, но искам да ти кажа, че ти беляза моя живот... Дори да ме горят на клада, знай, че никога не ще те предам и вярна ще ти остана до край, защото твърде много те ОБИЧАМ!!!
P.S : Дали бе всичко това една лъжа или истина???
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© ДяВоЛчЕ Все права защищены
