За едно забравено приятелство...
Приятелко любима, искам в тези редове да опиша любовта си към теб...
Няма ден, в който аз да не мисля за теб! Ти си тази, която ми доказа, че поне един човек го е грижа за мен! Никога не ще разбравя колко красиви моменти съм имала с теб! С теб усетих, че живея, че мога и аз да повярвам в истинското приятелство! Ти беше до мен в най-трудните ми моменти! Никога не ме остави сама, плачеше заедно с мен, радваше се с мен,даряваше ми радост всеки ден!
Благодаря ти, че ми бе приятелка, въпреки че знаеше за мен толкова гадни неща! Никога не ме упрекна, бе до мен въпреки всичко! Никога не ще те забравя, дори да сме разделени между Ада и Рая, ти завинаги ще останеш в моето сърце!
Където и да си, знай, че винаги ще има поне един човек, който мисли за теб, плаче за теб... Липсваш ми, мила моя, но искам да ти кажа, че ти беляза моя живот... Дори да ме горят на клада, знай, че никога не ще те предам и вярна ще ти остана до край, защото твърде много те ОБИЧАМ!!!
P.S : Дали бе всичко това една лъжа или истина???
© ДяВоЛчЕ All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Хареса ми написаното.Оценявам го с 6.00.Сякаш е писано за мен.И аз загубих най-добрата си приятелка..по-точно тя ме остави...и както и ти самата казваш-явно не е била такава,за каквато я мислех.
-
Теодора Андреева хах може би има истински приятели , но тази за която го писах явно не е била такава
-
И все пак има истински приятели...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Невинаги хората , с които си на една маса са твои приятели , рано или късно се разбира кой е с теб и кой не е