11 dic 2009, 23:35

За него

  Prosa » Otros
1.2K 0 1

  Нека другите да бъдат щастливи, нека всичко им е наред. Но за миговете, които в

съзнанието ми изплуват, нека мълчанието говори слова без ред. Аз знам колко знача за теб, защото ти ми показа какво е да обичаш и същевременно да не понасяш. И не се сърди,че отивам си сега, защото правя го за теб. Помни ме с добро, защото обичам те, както ти обичаш мен. Животът си върви и всичко се изменя. Земята се върти и времето лицето ти променя. Миг след миг ти си по-далеч, а аз тичам ли, тичам... но ти не пожела да спреш. Уморих се толкова дълго да те чакам. Моето сърце разби и ме остави сама препятствията да прескачам. С всеки изминал момент все по-ниско падам, a когато с тебе съм - политам. Живота си разказах ти, допуснах те дълбоко в мрачната ми душа... Макар и наранена, тогава бях в състояние да те обичам... А сега питам се - Това, което бие в мен, сърце ли е? Сега и завинаги роня сълзи, докато си представям колко щастливи можехме да бъдем... Търся те с ръце в мрака, но не те намирам... Къде си?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радостина Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...