Нека другите да бъдат щастливи, нека всичко им е наред. Но за миговете, които в

съзнанието ми изплуват, нека мълчанието говори слова без ред. Аз знам колко знача за теб, защото ти ми показа какво е да обичаш и същевременно да не понасяш. И не се сърди,че отивам си сега, защото правя го за теб. Помни ме с добро, защото обичам те, както ти обичаш мен. Животът си върви и всичко се изменя. Земята се върти и времето лицето ти променя. Миг след миг ти си по-далеч, а аз тичам ли, тичам... но ти не пожела да спреш. Уморих се толкова дълго да те чакам. Моето сърце разби и ме остави сама препятствията да прескачам. С всеки изминал момент все по-ниско падам, a когато с тебе съм - политам. Живота си разказах ти, допуснах те дълбоко в мрачната ми душа... Макар и наранена, тогава бях в състояние да те обичам... А сега питам се - Това, което бие в мен, сърце ли е? Сега и завинаги роня сълзи, докато си представям колко щастливи можехме да бъдем... Търся те с ръце в мрака, но не те намирам... Къде си?