7 abr 2012, 22:37

За нея

  Prosa » Relatos
871 0 1
1 мин за четене

    Тя беше красива. Беше и млада. Изглеждаше така сякаш имаше всичко. Ходеше с високо вдигната глава. Движеше се наперено. Тя притежаваше света. След като минеше, приковаваше погледите към себе си. Другите жени искаха да приличат на нея. Можеше да притежава всеки мъж, но никой не я привличаше. Когато се оглеждаше в огледалото, гледката ѝ харесваше. 

    Тя нямаше приятели. Никой не беше достатъчно добър за нея. Всички като че ли се стархуваха от нея. Никой не искаше да бъде в нейната сянка. Тя не се нуждаеше от приятели, опора не ѝ бе нужна. Животът я научи, че трябва да разчита само и единствено на себе си. Не допускаше никого до себе си, другите не я интересуваха. 

    Тя не задаваше въпроси. Отговорите сами идваха при нея. Не говореше за себе си, но не беше и нужно. Хората дори не говореха за нея - те нямаха какво да кажат. Всичко бе така ясно, но и така мистериозно. Никой не помнеше кога тя дойде в града, но определено щяха да я запомнят.  Красотата ѝ нямаше да напусне мислите им. Но тази красота бе само външна. Тя бе празна отвътре. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитринка Симеонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...