21 nov 2006, 1:05

за нея това беше пътя,по който няма да боли...

  Prosa
1.4K 0 3
1 мин за четене
стоеше пак сама,беше в стаята си,слушаше песните от които душата и се късаше....в ръката си държеше снимка,снимка на човека,който тя толкова обича,дори повече от самата себе си....човекът който и беше донесъл толкова сълзи,болка и тъга.....втренчила поглед в снимката и слушайки песента разкъсваща душата и тя мислеше на къде да тръгне,за да забрави всичко.....знаеше че няма друг изход освен-смъртта.....знаеше че той няма да е с нея и от тази мисъл тя изпитваше силна душевна болка....във съзнанието и бяха хубавите моменти.....моментите в които тя беше щастлива,в които се чустваше обичана.......но изведнъж изплуваха лъжите,който беше чувала.......
изведнъж започна да плаче.....кървави сълзи.......той и отне всичко,всичко,дори съня и сега тя започна да се превръща в едно нищо.....
излезе забързана,не мислеше,не говореше,просто тръгна към него,искаше да го види....да го прегърне,защото знаеше че ще е за последно....
но изведнъж тя се озова на замята,около нея се бяха събрали хора...тя стоеше на земята,не помръдваше....от ръката и се виждаше едно бяло листче,на него пишеше"Обичам те!   Сбогом!"
дори не можа да го види за последно,да му предаде посланието си....
неуспя....опиянена от болката тя просто се срина...не беше толкова силна,за да понесе поредния убииствен удар,който се оказа съдбовен....това я уби........

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весинцето без такава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • нали ти не си лудия...не страдаш..никъв проблем няма..тъй чее....
  • Много тъжно,но както каза Креми ще срещнеш и друга любов,просто вдигни гордо глава и продължи напред.
  • Доста е дълго заглавието. Измисли го някак по-кратко

Selección del editor

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...