21 nov 2006, 1:05

за нея това беше пътя,по който няма да боли... 

  Prosa
1109 0 3
1 мин за четене
стоеше пак сама,беше в стаята си,слушаше песните от които душата и се късаше....в ръката си държеше снимка,снимка на човека,който тя толкова обича,дори повече от самата себе си....човекът който и беше донесъл толкова сълзи,болка и тъга.....втренчила поглед в снимката и слушайки песента разкъсваща душата и тя мислеше на къде да тръгне,за да забрави всичко.....знаеше че няма друг изход освен-смъртта.....знаеше че той няма да е с нея и от тази мисъл тя изпитваше силна душевна болка....във съзнанието и бяха хубавите моменти.....моментите в които тя беше щастлива,в които се чустваше обичана.......но изведнъж изплуваха лъжите,който беше чувала.......
изведнъж започна да плаче.....кървави сълзи.......той и отне всичко,всичко,дори съня и сега тя започна да се превръща в едно нищо.....
излезе забързана,не мислеше,не говореше,просто тръгна към него,искаше да го види....да го прегърне,защото знаеше че ще е за последно....
но изведнъж тя се озова на замята,около нея се бяха събрали хора...тя стоеше на земята,не помръдваше....от ръката и се виждаше едно бяло листче,на него пишеше"Обичам те!   Сбогом!"
дори не можа да го види за последно,да му предаде посланието си....
неуспя....опиянена от болката тя просто се срина...не беше толкова силна,за да понесе поредния убииствен удар,който се оказа съдбовен....това я уби........

© Весинцето без такава Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • нали ти не си лудия...не страдаш..никъв проблем няма..тъй чее....
  • Много тъжно,но както каза Креми ще срещнеш и друга любов,просто вдигни гордо глава и продължи напред.
  • Доста е дълго заглавието. Измисли го някак по-кратко
Propuestas
: ??:??