Nov 21, 2006, 1:05 AM

за нея това беше пътя,по който няма да боли...

  Prose
1.4K 0 3
1 min reading
стоеше пак сама,беше в стаята си,слушаше песните от които душата и се късаше....в ръката си държеше снимка,снимка на човека,който тя толкова обича,дори повече от самата себе си....човекът който и беше донесъл толкова сълзи,болка и тъга.....втренчила поглед в снимката и слушайки песента разкъсваща душата и тя мислеше на къде да тръгне,за да забрави всичко.....знаеше че няма друг изход освен-смъртта.....знаеше че той няма да е с нея и от тази мисъл тя изпитваше силна душевна болка....във съзнанието и бяха хубавите моменти.....моментите в които тя беше щастлива,в които се чустваше обичана.......но изведнъж изплуваха лъжите,който беше чувала.......
изведнъж започна да плаче.....кървави сълзи.......той и отне всичко,всичко,дори съня и сега тя започна да се превръща в едно нищо.....
излезе забързана,не мислеше,не говореше,просто тръгна към него,искаше да го види....да го прегърне,защото знаеше че ще е за последно....
но изведнъж тя се озова на замята,около нея се бяха събрали хора...тя стоеше на земята,не помръдваше....от ръката и се виждаше едно бяло листче,на него пишеше"Обичам те!   Сбогом!"
дори не можа да го види за последно,да му предаде посланието си....
неуспя....опиянена от болката тя просто се срина...не беше толкова силна,за да понесе поредния убииствен удар,който се оказа съдбовен....това я уби........

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весинцето без такава All rights reserved.

Comments

Comments

  • нали ти не си лудия...не страдаш..никъв проблем няма..тъй чее....
  • Много тъжно,но както каза Креми ще срещнеш и друга любов,просто вдигни гордо глава и продължи напред.
  • Доста е дълго заглавието. Измисли го някак по-кратко

Editor's choice

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...