Nov 21, 2006, 1:05 AM

за нея това беше пътя,по който няма да боли...

  Prose
1.4K 0 3
1 min reading
стоеше пак сама,беше в стаята си,слушаше песните от които душата и се късаше....в ръката си държеше снимка,снимка на човека,който тя толкова обича,дори повече от самата себе си....човекът който и беше донесъл толкова сълзи,болка и тъга.....втренчила поглед в снимката и слушайки песента разкъсваща душата и тя мислеше на къде да тръгне,за да забрави всичко.....знаеше че няма друг изход освен-смъртта.....знаеше че той няма да е с нея и от тази мисъл тя изпитваше силна душевна болка....във съзнанието и бяха хубавите моменти.....моментите в които тя беше щастлива,в които се чустваше обичана.......но изведнъж изплуваха лъжите,който беше чувала.......
изведнъж започна да плаче.....кървави сълзи.......той и отне всичко,всичко,дори съня и сега тя започна да се превръща в едно нищо.....
излезе забързана,не мислеше,не говореше,просто тръгна към него,искаше да го види....да го прегърне,защото знаеше че ще е за последно....
но изведнъж тя се озова на замята,около нея се бяха събрали хора...тя стоеше на земята,не помръдваше....от ръката и се виждаше едно бяло листче,на него пишеше"Обичам те!   Сбогом!"
дори не можа да го види за последно,да му предаде посланието си....
неуспя....опиянена от болката тя просто се срина...не беше толкова силна,за да понесе поредния убииствен удар,който се оказа съдбовен....това я уби........

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весинцето без такава All rights reserved.

Comments

Comments

  • нали ти не си лудия...не страдаш..никъв проблем няма..тъй чее....
  • Много тъжно,но както каза Креми ще срещнеш и друга любов,просто вдигни гордо глава и продължи напред.
  • Доста е дълго заглавието. Измисли го някак по-кратко

Editor's choice

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...