за нея това беше пътя,по който няма да боли...
изведнъж започна да плаче.....кървави сълзи.......той и отне всичко,всичко,дори съня и сега тя започна да се превръща в едно нищо.....
излезе забързана,не мислеше,не говореше,просто тръгна към него,искаше да го види....да го прегърне,защото знаеше че ще е за последно....
но изведнъж тя се озова на замята,около нея се бяха събрали хора...тя стоеше на земята,не помръдваше....от ръката и се виждаше едно бяло листче,на него пишеше"Обичам те! Сбогом!"
дори не можа да го види за последно,да му предаде посланието си....
неуспя....опиянена от болката тя просто се срина...не беше толкова силна,за да понесе поредния убииствен удар,който се оказа съдбовен....това я уби........
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весинцето без такава Всички права запазени
