20 ago 2008, 11:02

За плагиатството

  Prosa
879 0 6
1 мин за четене

Кух Че Реп едва дишаше от горещината, обхванала в последните няколко дни Горно Нанадолнище. Вървеше бавно с танцуваща походка и си тананикаше някаква песничка, но толкова фалшиво, че дори и най-отявлените фенове на Ма Рая,  не биха я разпознали. Разбира се, тази му любов към музиката не идваше от изначалното представление "Ай Дъл", а от изпитото вино в кръчмата на Хо.
Срещу него, помъкнала огромна количка, пъшкаше Хи Ена. Старото возило беше натоварено до дупка с топове първокласна коприна, украсена с майсторски нарисувани йероглифи.
Че Реп се напъна да събере тичащите си очи в една точка, залитна, опитвайки се учтиво да се поклони на жената и попита:
- Хи Ена, какво е това?
- О-о-о - с неопределяема нотка в гласа си каза Хи - "Мемоарите на една гейша"
Тук веждите на Реп почти опряха до корените на останалата му в малко количество коса:
- Гейша ли ще ставаш?
- Реп, ще се направя, че не съм те чула! Както винаги ти липсва такт! - тропна с крак Хи Ена, а облачето прах, предизвикано от този и акт покри нежните виолетки в градинката на старата Ла Ле, пред която се разиграваше въпросната сцена...
- Добре де! Значи ще я четеш? - не миряса Кух Че Реп.
- Може и да почета, но целта ми е да си ушия кимоно!
- Кимоно?!! -  старият Учител наистина се втрещи от неочакваната новина и тутакси изтрезня.
- Кимоно я! - тонът на жената напомни за рекламата на онази острозъба, проклета лихварка Де Се Ка. - Така всички ще си казват: Гледай я тази Хи Ена каква е умна и интелигентна, колко е изискана и о, Богове, какъв майстор на калиграфията е!
Хи Ена тръсна главата си в знак, че е приключила разговора и дръпна с все сила количката по стръмната уличка. Чу се някакъв звук откъм долната част на гърба и, а Кух Че Реп моментално си помисли:


"Млечният каймак върху киселото зеле не спира миризмата"

Беше вече забравил накъде отива, затова почеса онова място на главата си, което никога не го сърбеше, но той упорито го чешеше, завъртя се на пети и с бърза крачка се отправи отново към кръчмата на Хо, оригвайки се на вино и задушените охлюви, с много чесън на вездесъщата  Ка Па Ма.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наталия Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...