20 авг. 2008 г., 11:02

За плагиатството

877 0 6
1 мин за четене

Кух Че Реп едва дишаше от горещината, обхванала в последните няколко дни Горно Нанадолнище. Вървеше бавно с танцуваща походка и си тананикаше някаква песничка, но толкова фалшиво, че дори и най-отявлените фенове на Ма Рая,  не биха я разпознали. Разбира се, тази му любов към музиката не идваше от изначалното представление "Ай Дъл", а от изпитото вино в кръчмата на Хо.
Срещу него, помъкнала огромна количка, пъшкаше Хи Ена. Старото возило беше натоварено до дупка с топове първокласна коприна, украсена с майсторски нарисувани йероглифи.
Че Реп се напъна да събере тичащите си очи в една точка, залитна, опитвайки се учтиво да се поклони на жената и попита:
- Хи Ена, какво е това?
- О-о-о - с неопределяема нотка в гласа си каза Хи - "Мемоарите на една гейша"
Тук веждите на Реп почти опряха до корените на останалата му в малко количество коса:
- Гейша ли ще ставаш?
- Реп, ще се направя, че не съм те чула! Както винаги ти липсва такт! - тропна с крак Хи Ена, а облачето прах, предизвикано от този и акт покри нежните виолетки в градинката на старата Ла Ле, пред която се разиграваше въпросната сцена...
- Добре де! Значи ще я четеш? - не миряса Кух Че Реп.
- Може и да почета, но целта ми е да си ушия кимоно!
- Кимоно?!! -  старият Учител наистина се втрещи от неочакваната новина и тутакси изтрезня.
- Кимоно я! - тонът на жената напомни за рекламата на онази острозъба, проклета лихварка Де Се Ка. - Така всички ще си казват: Гледай я тази Хи Ена каква е умна и интелигентна, колко е изискана и о, Богове, какъв майстор на калиграфията е!
Хи Ена тръсна главата си в знак, че е приключила разговора и дръпна с все сила количката по стръмната уличка. Чу се някакъв звук откъм долната част на гърба и, а Кух Че Реп моментално си помисли:


"Млечният каймак върху киселото зеле не спира миризмата"

Беше вече забравил накъде отива, затова почеса онова място на главата си, което никога не го сърбеше, но той упорито го чешеше, завъртя се на пети и с бърза крачка се отправи отново към кръчмата на Хо, оригвайки се на вино и задушените охлюви, с много чесън на вездесъщата  Ка Па Ма.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наталия Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...